Абе... Дали пък не е на далавера да си просяк ми кажи...  Гъвкаво работно време, постоянни контакти със всякакви интересни хорица, кафенца, нямаш шеф... Много взех да се замислям. И толкова се замислих, че днес до такава степен изпростях в кафето на университета, че... Си взех една пластмасова чашка и... И просих J Като изключим първите 15 минути срам от преподаватели и гаврата, която трябваше да изтърпя после от колегите... Мисля, че даже си струваше преживяването. Равносметката от цялата случка бяха цели 75 стотинки (и това само за половин час плюс почивките!). Далеч от минималната работна заплатка разбита за час в България, ама пък колко от вас изкарват повече докато си пият кафето, а?

 Пренебрежителното отношение на колеги и приятели към новотото ми работно място  са нещо, което ще се опитам да подмина с до болка баналните фрази, че  на първо място „Всяко начало е трудно” и на второ, че в България повечето хора завиждат, когато на някой му върви.  :D Нищо лично колеги – знаете колко много си ви обичам :*

И така...

Тук е момента да вкарам изяснението как се стигна до тук. Преди някой случайно излъгал се да прочете това да ме отпише завинаги... Ама пък в крайна сметка и просяците сме хора бе! Нали уж нямало срамна работа?! Та значи... Имам си аз една приятелка... Цанка. Цанка е от ония малките циганета, дето си имат така да се каже „постоянни спонсори” -  Ей такива шматки, като мен при които са сигурни, че номера „Здрастиииии, дай някой стинка да си купя баничка!”  винаги минава. Отделна тема е, че ако случайно не им дадеш пари, ами баничка най-много да те замерят с нея...

„Щастливата случайност” ме срещна с Цанка на автогарата във Велико Търново преди 3-4 години.  Абе на пръв поглед не ти изглежда като просякинче... Едно барнато, едно сресано, едно чистичко... Сравнително нови дрешки. Проститутка да... Но за реалното и занимание разбираш чак като протегне ръката с репиликата „Дай някой стинка”. И така се започна... Един път, два... три... до безкрай. Тука песимистите ще си кажат, че явно съм безумно тъпо същество... Че никой не ми е опрял ножа... И може би ще са прави. Обаче  пък аз съм си на друго мнение. Защото за тея години Цанка ме е заредила с толкова положително настоение (и мен и тези на които разказвам историите с нея), че както тя самата казва „Халал да са ти тея двайси стинки”. 

Стана ми интересна в един момент и започнах да я заговарям, преди да успее бързо да прибяга до следващата жертва. На такива безумия съм се наслушала, че чак ми се струва нереално понякога. Ама това е живота – има много цветни моменти и личности, стига да можеш да ги улавяш и да си наясно какво моежете да си дадете един на друг.

Да обърнем малко внимание на главната героиня.  Дребно на ръст, русоляво, светли очи (хитри за мен, за останалите просто злобни), леко пухкавко (тука малко ми се губи идеята „Глад майка”, ама айде ще си замълча...) ...дете... Или може би вече моме. Всъщност като се замисля... ако я имаше точната социална среда може би щеше да се впива в представата за „мацка”. Но не би...  Цанка е на 17-18 години. Или 15-16... Общо взето годините й варират подобно на бройките на Пищова. А пък ако ги засичаме по рожденните й дни трябва да е на около... 280 (елементарно – с кутия бонбони за ЧРД, бизнеса върви повече).  

Цанка си има мечтаното от много хора „голямо семейство” – трима братя, още две сестри, майка, баща, баба и вуйчо.  Живеят си заедно... Идилия! И то каква! Проблема обаче се явява, когато я питам с какво се занимава многолюдната фамилия. Отговора е... повече от умопомрачителен: „Ами братята и сестрите по цял ден нищо не правят. Баща ми като стане почва да пие. После почват да се бият с майка и да си крещят, после майка бие нас”. Спокоен тон бележи явното й примирение. До въпроса, който я изкарва извън релси: „Добре бе Цанке... В тая къща кой работи?”. С яд в очите ми отвръща: „Ти представяш ли си!  Сто човека в нас и само АЗ РАБОТЯ! И всичките на мене чакат! Ама мога ли да ги оставя ми кажи... Дай някой стинка....” ЕЕЕ... О камък да си, ще извадиш да й дадеш J  В този момент от живота си се разделих с идеята, че да просиш е за срам.  По-скоро е проява на бизнес находчивост. J

Цанка си има и мъж... Кемал. Кемал бил най-добрия мъж на света, само дето и него се налагало да го издържа, щото не винаги имало желязо за предаване на пункта. Всъщност като казах, че си „има мъж” май поизлъгах малко. От една година се виждат само в събота, защото си го прибраха полицаите на едно място, та сега се налага Цанка да му носи цигарки всяка седмица. Казва, че винаги ще го чака, въпреки, че конкуренцията й (Баба Айше – Патронката, дето гледа на ръка) твърди, че малолетната й колежка била безподобна к*рва. Ама така си е – в бизнеса завист има винаги.

Цанка бачка здраво... даже много здраво. Вие да не си мислите, че е много лесно да ставаш всяка сутрин в седем, да пиеш едно кафе на бързо, да си на крак цял ден, да се храниш нередовно и то предимно с нездравословна храна, да знаеш разписанието на всички влакове и автобуси и като капак – да знаеш, че има още 10 човека, които разчитат на теб!

Който обаче е казал, че от просяк пари не може да се изкарат... МНОГО СЕ Е ИЗЛЪГАЛ. Стоя си аз преди време на същотот място, където се запознахме с Цанка преди години, дала съм си последните пари за билет за автобуса и чакам да се прибирам към къщи. И точно както ще предположите – пристига Цанка.

-          ОООООО! Наш’та! Къде ще отиваш!

-          Прибирам се Цанке... Малко до моя град.

-          ААа... Хубаво, дай стинки...

-          Разбери... Нямам никакви! Винаги ти давам, ама този път наистина без никакви съм останала и аз. Ето ми ги последните 5 стотинки... На вземи ги...

В този момент ми метна най-пренебрежителния поглед, с който някой, някога ме е поглеждал. Не ми повярва в началото, после ми тегли лекцията, че трябва да си намеря по-добра работа. И когато накрая осъзна, че аз наистина нямам какво да и дам ме изгледа с поглед, с който една майка гледа сина си тиинейджър, който и иска пари за дискотечка. Бръкна си в задния джоб и извади два лева.

-          Е добре бе Цанке! – Казах й аз. – Виж, че имаш пари! За какво ме тормозиш, като ме виждаш, че нямам!

(Отговорът, който следва и изобщо цялата тази случка е една от любимите истории с Цанка на много от приятелите ми ;)

-          Виж какво... Аз без пари няма как да остана, ама вземи ги вземи теч два лева, че си за оплакване направо! Жал ме е да те гледам такава, пък като се върнеш, ще ми ги върнеш! Наистина си за оплакване!!!

Не ги взех... Обаче толкова се гордея с това, че съм един вид уникална с това J Колко от познатите ви са имали възможност просяк да ги спре на улицата и да им предложи пари?

Незнам дали трябва да я продължавам тая тема... Имам още купища такива истории с Цанка и мога да ви замерям с тях докато се съмне и пак се мръкне.  И пак няма да съм казала всичко. Пък и ми се спи. И аз като Цанка утре сутрин съм на работа. Ама като барман, защото колкото и да ми хареса изпълнението ми днес в университета е по-добре да  оставя тази работа на професионалистите J Въпреки, че както казва Цанка: „ти си много прецакана с тая работа... Тея пари дето ми ги вадиш на ден, аз ги изкарвам с работа до обяд... В лошите си дни...”