Постинг
21.11.2008 01:41 -
Знаеш ли от какво ме е страх...
Знаеш ли от какво ме е страх. От хората ме е страх... Знаеше ли, че понякога нараняват, толкова жестоко...
Затварям се в себе си, свивам си се в черупката и не искам никого до себе си.
И нищо. Само тишината. Имам образът ти запаметен някъде в мъглявото ми съзнание. Нищо друго не ми трябва.
Жива ли съм? Едва ли? Или може би съм. Или не. Полужива. От години животът ми се плъзга по линията на реалното и нереалното. Без да успява да наклони в определена посока. Просто се плъзга. А Аз го гледам как минава покрай мен.И ме е страх да го спра. И ме е страх да го живея.
Студено е. Свивам се все по-дълбоко в черупката си. С образът ти. И пак съм сама.
Мрачно е. А в мрака очите ми извайват една и съща картина... Образът ти.
От кога съм така? Колко време вече? Месец? Два? Година?... Защо всъщност ме е страх от този свят? Защо не изляза навън. За миг. Дори и да рискувам дневната светлина да нарани отдавна слепите ми очи.
Боли... Свивам се все по-навътре. Не искам никой. И нищо. Само образът ти. Образът, от който искам да се скрия. И от който ме е страх.
Свивам се за пореден път. Вече нищо не искам. Дори образът ти. Страх ме е.
Знаеш ли от какво ме е страх. От мен самата ме е страх. Защото знам, че никой друг не може да ме нарани по-жестоко...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 105
