„Кой ми взе Сиренцето?!"

 

 

В една далечна приказна страна живеели четири мънички същества. Всеки ден те тичали насам-натам из един Лабиринт, за да търсят сиренце, което да ги нахрани и да ги направи щастливи.

Две от тези мънички същества били мишоците Остроноско и Бързобежко. А другите две -дребосъчетата Колебливко и Разсъдливко, които били толкова дребнички, колкото и мишките, но имали същите възгледи за света, същите чувства и постъпки като нас, хората.

Тъй като тези четири същества били наистина много мънички, често никой от останалите обитатели на тази приказна страна не забелязвал какво правят. Но при един поглед по-отблизо се откривали наистина удивителни неща!

Всеки ден мишоците и дребосъчетата търчали насам-натам в Лабиринта, за да търсят своето предпочитано и много специално сиренце.

Мишоците Остроноско и Бързобежко - които имали простички мозъци на гризачи, но пък невероятно остри инстинкти - търсели любимото на всички мишки твърдо, хрупкаво сиренце.

Дребосъчетата Колебливко и Разсъдливко използвали своите високоразвити човешки мозъци, натъпкани с какви ли не мъдри убеждения, за да търсят едно съвсем различно и мно-о-ого специално сиренце -всъщност „Сиренце" с главна буква, - за което вярвали, че ако успеят да го намерят, то ще им донесе успех и ще ги направи щастливи во веки веков.

Но колкото и различни да били мишоците и дребосъчетата, помежду им имало и нещо много общо: всяка сутрин те обличали подходящи за тичане дрехи, обували маратонките си, излизали от мъничките  си домове  и  се устремявали  в Лабиринта,  за да търсят всеки каквото  сиренце

предпочитал.

А този Лабиринт представляваше сложна плетеница от коридори, с много и най-различни помещения, пръснати тук и там, в някои от които имало чудесно сиренце. Но в Лабиринта имало и много тъмни ъгли, празни стаи и слепи улици, които не водели наникъде. Накратко, това било място, където всеки можел много лесно да се изгуби.

Но за онзи, които умеел да намира пътя си, Лабиринтът криел приказни тайни и му давал възможност да се радва на много по-добър живот.

Мишоците Остроноско и Бързобежко използвали простичкия, но доста неефективен метод на пробата и грешката, за да намират своето сиренце. Те се втурвали в някой коридор, претърсвали го набързо и ако се окажел празен, хуквали обратно и влизали в друг.

Със своя страхотен нос Остроноско надушвал накъде приблизително трябва да тичат, а Бързобежко се втурвал напред да наднича тук и там из помещенията. Както можело да се очаква, те се губели, поемали в неправилна посока и често се случвало да се блъснат в някоя стена.

Двете дребосъчета обаче използвали съвсем различен метод за намиране на Сиренце. Колебливко и Разсъдливко се осланяли на способността си да мислят и да извличат поуки от миналия си опит. Но също се губели и удряли в стени, защото често ставали жертва на своите убеждения и сложни емоции.

Но най-сетне и мишоците, и дребосъчетата -всеки по своя си начин - намерили каквото търсели. В един прекрасен ден всяка двойка от тези приказни същества открила по един склад с любимото им сиренце - в дъното на един от коридорите на голямото „Хранилище за Сиренце".

Оттогава насетне всяка сутрин мишоците и дребосъчетата намъквали бързо анцузите и маратонките си и хуквали направо всеки към своя си „Склад за Сиренце". Не минало много време и те си създали определени навици и си установили рутинен стил на работа.

Остроноско и Бързобежко продължавали все така да стават в ранни зори и тичешком да се отправят през Лабиринта към своя „Склад за Сиренце", винаги по един и същ маршрут.

А когато пристигнели там, събували маратонките си, връзвали ги една за друга с връзките им и ги премятали през вратовете си, така че винаги да са им под ръка, в случай на нужда. А после с наслада започвали да гризкат любимото си Сиренце.

В първите дни след като открили своя добре зареден „Склад за Сиренце", Колебливко и Разсъдливко продължавали както и преди да стават всяка сутрин рано-рано и да хукват през глава към него, предвкусвайки удоволствието от очакващите ги там вкусни парченца Сиренце.

Много скоро обаче навиците на дребосъчетата някак неусетно се променили.

Ден след ден Колебливко и Разсъдливко започнали да се излежават все по до късно, обличали се все по-лениво и поемали към своя „Склад за Сиренце" все по-бавно и по-спокойно - та нали вече знаели къде е Сиренцето и как да стигнат до него!

Дребосъчетата нямали никаква представа откъде се е взело Сиренцето, нито си задавали въпроса кой е заредил склада. Те просто си живеели с убеждението, че най-сетне са решили проблемите си и че оттук насетне ще живеят охолно и щастливо до края на дните си.

Веднага щом сутрин пристигнели в своя „Склад за Сиренце", Колебливко и Разсъдливко се разполагали удобно като у дома си. Събличали костюмчетата си за тичане и намъквали меки халатчета; захвърляли в един ъгъл маратонките си и обували удобни пантофи. Сега, когато вече били открили своето „Сиренце", те наистина се чувствали невероятно комфортно.

- Страхотно! - току подхвърлял някой от тях. - Имаме достатъчно Сиренце за цял живот.

Спокойни за бъдещето си, Колебливко и Разсъдливко се чувствали щастливи и преуспели.

Не след дълго дребосъчетата започнали да смятат „Сиренцето", което били открили в „Склада за Сиренце", за лично тяхно Сиренце. А складът бил толкова огромен и така претъпкан със Сиренце, че по едно време те дори преместили домовете си по-наблизо, за да не им се налага да вървят чак толкова много и постепенно организирали целия си социален живот около склада така, че Сиренцето да им е винаги под ръка.

А за да се почувстват още по-уютно и като у дома си, дребосъчетата украсили стените на „своя склад" със забавни рисунки на Сиренце и поучителни сентенции, които ги карали да се смеят доволно всеки път щом ги погледнели.

Любимата им сентенция била:

Притежанието на Сиренце = щастие

Понякога Колебливко и Разсъдливко водели приятелите си, за да им покажат купищата Сиренце в „своя склад" и като сочели с широки жестове наоколо, гордо подхвърляли: „Е, какво ще кажете, а? Доста добро Сиренце!" Понякога им давали да опитат по парченце, друг път - не.

- Заслужили сме си го това Сиренце - не минавало ден да не отбележи Разсъдливко със
задоволство. -Дълго и упорито работихме, за да го намерим!

После си подбирал някое хубаво, свежо парченце Сиренце и го изяждал. След което лягал да подремне. Колебливко също си похапвал и подремвал.

Всяка вечер дребосъчетата поемали към вкъщи, натоварени със Сиренце. И всяка сутрин се връщали уверено и спокойно в склада за още. И така, в щастие и доволство, минавали ден след ден.

Това продължило доста дълго време.

Постепенно увереността на дребосъчетата, че животът им е подсигурен прераснала в арогантна самонадеяност. Били толкова самоуверени и се чувствали така уютно, че скоро вече дори не забелязвали какво става наоколо им.

Междувременно мишоците Остроноско и Бързобежко също се наслаждавали на любимото си хрупкаво сиренце. Както и преди, те всяка сутрин скачали рано-рано и хуквали към открития от тях „Склад за Сиренце". По пътя си не спирали да душат насам-натам с нослета, а после припкали и ровели край склада и вътре в него, като проверявали внимателно дали нещо не се е променило от предишния ден. Едва после присядали да си гризнат от сиренцето.

Но ето че една сутрин Остроноско и Бързобежко пристигнали в „Склада за Сиренце" и открили, че той е празен - в склада за сиренце нямало абсолютно никакво сиренце!

Впрочем, това изобщо не изненадало мишоците. От известно време насам те вече били забелязали, че запасите от сиренце намаляват с всеки изминал ден, така че били готови за неизбежното и инстинктивно знаели какво трябва да направят.

Те се спогледали и пристегнали връзките на маратонките си.

На мишоците не им било присъщо да се впускат в задълбочени и пространни анализи на станалото. Нито били обременени с куп сложни убеждения и заплетени емоции.

За един мишок и проблемът, и решението му са нещо пределно простичко. Положението в „Склада за Сиренце" се било променило. Така че Остроноско и Бързобежко просто решили също да се променят.

Застанали пред входа на вече празния склад за сиренце, двамата се поогледали насам-натам към разкриващите се пред очите им коридори на Лабиринта. После Остроноско вдигнал нос, подушил във всички посоки и кимнал с глава към един от коридорите. Бързобежко веднага се втурнал натам, а Остроноско го следвал по петите.

Без да се замислят много-много, двата мишока се устремили да търсят нов склад за сиренце.

Доста по-късно през деня, Колебливко и Разсъдливко също пристигнали в своя „Склад за Сиренце". Но тъй като междувременно не били обръщали внимание на дребните промени, които ден след ден наставали в склада, те си въобразявали, че Сиренцето им е гарантирано во веки веков.

И били напълно неподготвени за това, което заварили.

- Какво?! Къде е Сиренцето?! - изкрещял Разсъдливко. После се защурал насам-натам, като
продължавал да кърши отчаяно ръце и да крещи: - Къде е Сиренцето?! Къде е Сиренцето?! - Може
би си въобразявал, че ако вика достатъчно силно, някой отново ще напълни склада със сиренце. -
Кой ми взе Сиренцето?! - крещял вече истерично той.

Най-сетне спрял като закован, сложил заканително ръце на хълбоците си, лицето му почервеняло като домат и изпищял колкото му глас държи: - Не е честно!!!

Колебливко само клател глава в недоумение. И той също нито за миг не се бил усъмнил, че някой ден може и да не намерят Сиренце в склада си. Ето защо сега дълго стоял като парализиран от шок. Просто не бил готов за това, което му се случвало.

Разсъдливко крещял нещо, но Колебливко просто не желаел да го чуе. Не желаел да му се налага да се справя с това, с което се сблъсквал, затова просто изключил тотално.

Поведението и реакциите на дребосъчетата не били нито особено приятни, нито кой знае колко продуктивни, но то си било напълно разбираемо.

Намирането на Сиренцето не било никак лесно. Пък и то означавало за тях нещо много-много повече от достатъчно храна за всеки ден.

За дребосъчетата намирането на Сиренцето означавало да получат онова, от което вярвали, че

имат нужда, за да бъдат щастливи. Имали си своя собствена представа какво означава Сиренцето за тях - в зависимост от личните им вкусове и предпочитания.

За някой намирането на Сиренцето означавало да имат материални придобивки. За други - да се радват на добро здраве или да развият духовно усещане за благополучие.

За Колебливко Сиренцето означавало просто да се чувства в безопасност, някой ден да има хубаво семейство и да живее в удобна и уютна еднофамилна къща в някой спокоен и добре уреден квартал на града.

За Разсъдливко Сиренцето означавало да стане Баш-Шеф-на-Сиренцето, всички да му се кланят и да притежава огромна луксозна къща в най-баровския квартал на града.

И тъй като Сиренцето било наистина от огромно значение за тях, двете дребосъчета дълго-дълго се чудели и маели, като се опитвали да решат какво да правят. Но единственото за което можели да се сетят, било отново да обиколят и да преровят своя „Склад за Сиренце, но без Сиренце", за да видят дали Сиренцето наистина е изчезнало и дали пък междувременно някой не е заредил пак склада.

Остроноско и Бързобежко отдавна вече се били втурнали из Лабиринта, за да търсят нов склад за сиренце, а Колебливко и Разсъдливко продължавали все така да се колебаят и да разсъждават.

Те се възмущавали, роптаели и гневяли срещу несправедливостта на онова, което им се било случило. Колебливко започнал да изпада в депресия. Ами какво ще стане, ако и утре никой не им върне тяхното си сиренце? Та той си бил начертал куп бъдещи планове, разчитайки на това Сиренце!

Дребосъчетата просто не можели да го повярват. Как било възможно да им се случи подобно нещо?! И никой да не ги предупреди своевременно! Не, не било правилно! Не по този начин било предвидено да се развиват нещата!

Същата вечер Колебливко и Разсъдливко се прибрали по домовете си гладни и обезкуражени. Но преди да си тръгнат, Разсъдливко написал на стената:

Колкото по-голямо значение има твоето Сиренце за теб, толкова повече ти се иска да го

задържиш.

На другия ден двете дребосъчета излезли от вкьщи и отново се върнали в „Склада за Сиренце", защото някак си все още се надявали, че ще открият там своето Сиренце.

Положението обаче си било все същото - Сиренцето все така го нямало. Дребосъчетата не знаели какво да правят. И просто стояли насред празния склад, вцепенени като две статуи на безнадеждното отчаяние.

Колебливко стиснал здраво очи и запушил с длани ушите си. Не искал нито да вижда, нито да чува каквото и да било. Преди той просто бе отказвал да забележи, че запасите от Сиренце постепенно намаляват. И сега бил убеден, че то е изчезнало изведнъж. Че някой му го е отмъкнал.

Разсъдливко анализирал ситуацията от всички възможни ъгли, отново и отново, и най-сетне неговият високоразвит мозък, изградил си сложна система от вярвания и убеждения, блокирал.

-  Защо ми свиха такъв номер?! - попитал той. -Какво всъщност става тук?
Колебливко най-сетне отворил очи, огледал се и казал:

-  Впрочем, къде са Остроноско и Бързобежко? Мислиш ли, че те знаят нещо, което ние не
знаем?

Разсъдливко обаче го срязал:

-    Те пък какво ли могат да знаят! - А после продължил: - Те са просто едни най-прости
мишки. Реагират според ситуацията. А ние, ние сме мънички хора. Ние сме специални. Би трябвало
да сме способни да осмислим станалото. Пък и заслужаваме нещо много по-добро. Това просто не би
трябвало да ни се случва. Или щом все пак ни се случи, трябва да получим поне някакви
компенсации за станалото.

-    Защо трябва да получим компенсации? - попитал Колебливко.

- Защото то ни се полага по право! - твърдо заявил Разсъдливко.

-  Какво ни се полага по право? - поискал да узнае Колебливко.

-  Нашето Сиренце ни се полага по право!

-  Защо?

-  Защото не ние сме причина за възникналия проблем - обяснил Разсъдливко. - Някой друг го

е причинил, така че сме в правото си да получим компенсация за причинените ни щети. Тогава Колебливко предложил:

-  Може би е по-добре да престанем да анализираме ситуацията чак толкова издълбоко, а
просто да тръгнем из Лабиринта и да си намерим Ново Сиренце.

-  Ааа, не! - възкликнал възмутено Разсъдливко. - Ще разнищя нещата до край.

Докато Колебливко и Разсъдливко все още се опитвали да решат какво да правят, Остроноско и Бързобежко вече били навлезли много навътре в Лабиринта. Притичвали нагоре-надолу по коридорите, заничали във всяко срещнато помещение, за да видят дали случайно не е склад за Сиренце.

Те не мислели за нищо друго, освен да открият Ново Сиренце.

Известно време не открили нищо, докато най-сетне не стигнали до един участък от Лабиринта, където никога преди не били стъпвали. И се озовали пред „Нов склад за Сиренце".

Двата мишока не можели да повярват на очите си. Това бил най-огромният склад за Сиренце на света, нещо невиждано до този момент в цялата миша история.

През това време Колебливко и Разсъдливко все още се въртяли из пустия „Склад за Сиренце" и напразно се опитвали да достигнат до някакво удовлетворително обяснение за станалото и до ре­шение какво ще е най-добре да предприемат в тази ситуация. Вече били започнали да страдат от ефектите от липсата на Сиренце. Обземало ги все по-голямо отчаяние и все по-силен гняв, като в един момент започнали да се обвиняват взаимно за станалото.

От време на време Колебливко си мислел за своите приятели - мишоците Остроноско и Бързобежко, и се чудел дали вече са намерили някакво Сиренце. Предполагал, че сигурно ще им е много трудно, защото тичането из Лабиринта обикновено криело много неизвестности и предизвикателства. Но също така знаел, че трудностите не могат все пак да продължат вечно.

Понякога Колебливко си представял как Остроноско и Бързобежко вече са намерили Сиренце и му се наслаждават. И си мислел, че всъщност сигурно би му харесало да излезе отново в Лабиринта, да изживее някое приключение и да открие прясно и вкусно Ново Сиренце. Почти осезаемо усещал вкуса му в устата си.

Колкото по-ясно си представял Колебливко как намира и вкусва от Новото Сиренце, толкова по-лесно му било да се види и как излиза най-сетне от вече пустия и неприветлив „Склад за Сиренце".

- Да тръгваме! - изведнъж възкликнал той.

- Не! - бързо отрязал Разсъдливко. - Тук ми харесва. Тук се чувствам удобно. Всичко ми е
познато и привично. Пък и навън е много опасно.

-    Не, не е - възразил Колебливко. - И преди сме обикаляли къде ли не из Лабиринта,
всъщност почти целия сме го минали, така че можем пак да го направим.

- Много стар съм вече за подобно нещо - отвърнал Разсъдливко. - И ми се струва, че вече не
ме привлича перспективата да се изгубя, да се правя на глупак и всички да ми се смеят. А ти? Нима
това искаш да ти се случи?

При тези негови думи Колебливко отново бил обзет от предишния си страх, че може да се провали и надеждата му за Ново Сиренце постепенно угасвала.

И така, ден след ден дребосъчетата продължавали да правят все едно и също. Сутрин ставали, отивали до своя пуст „Склад за Сиренце", не намирали в него никакво Сиренце, по цял ден се тюхкали, кършели ръце, мърморели и се възмущавали от несправедливостта на живота, а после се връщали по домовете си все по-загрижени, по-обезверени и по-отчаяни.

Като си легнели вечер, се опитвали да не мислят за станалото, но им било все по-трудно и по-трудно да заспиват, на другия ден се чувствали все по-уморени и ставали все по-раздразнителни.

Някога уютните им домове вече не им вдъхвали сигурност и спокойствие. А когато най-сетне успеели да заспят, дребосъчетата сънували кошмари за това как никога повече няма да намерят никакво Сиренце.

Въпреки това обаче Колебливко и Разсъдливко всяка сутрин отново се връщали в празния „Склад за Сиренце".

Един ден Разсъдливко заявил:

- Знаеш ли какво, ако просто се хванем по-яко на работа, ще видим, че всъщност нищо не се е
променило чак толкова много. Сиренцето сигурно е някъде наблизо. Може би те просто са го
скрили от нас зад стената.

На другия ден Колебливко и Разсъдливко дошли в „Склада за Сиренце", въоръжени с най-различни инструменти. Колебливко държал длетото, а Разсъдливко удрял с чука, докато най-сетне успели да пробият една дупка в стената на склада. Надникнали вътре, но не открили никакво Сиренце.

Били много разочаровани, но вярвали, че са открили решение на проблема. Започнали да идват още от ранни зори в „Склада за Сиренце", оставали по до късно, работели още по-яко. Но единственото което постигнали, било една още по-голяма дупка в стената.

Разсъдливко започнал да осъзнава, че между активност и продуктивност има някаква разлика.

- А може би - казал Колебливко - трябва просто да седнем и да чакаме какво ще се случи. Все
някога те трябва да върнат Сиренцето обратно, нали така?

Разсъдливко се съгласил, защото много му се искало да вярва, че именно така ще стане. И така, вечер те се връщали по домовете си да си починат, а сутрин отново отивали да седят и да чакат в празния „Склад за Сиренце". Но Сиренцето така и не се появявало.

С течение на времето дребосъчетата ставали все по-слаби и по-немощни от глада и стреса, който изживявали. Разсъдливко се чувствал изтощен до краен предел просто от самото чакане положението им да се подобри. Постепенно започнал да осъзнава, че колкото по-дълго стоят в тази тяхна без-Сиренце ситуация, толкова по-зле ще става.

Разсъдливко разбрал, че са попаднали в задънена улица и че вече са на ръба на силите си.

И ето че един хубав ден той изведнъж започнал да се смее над себе си:

- Ама че съм смешен, ама че съм глупав! Продължавам да правя едни и същи неща, отново и
отново, пък се чудя защо нищо не се подобрява. И ако цялата тази работа не беше толкова комична,
щях да се забавлявам дори още повече.

Разсъдливко все така не харесвал мисълта, че трябва да тича отново през Лабиринта, защото знаел, че сигурно ще се изгуби, пък и представа си нямал къде да търси каквото и да било Сиренце. Но просто не можел да се сдържи да не се надсмее над глупостта си, когато видял докъде го докарал страхът му да излезе в Лабиринта.

И тогава попитал Колебливко:

- Къде си забутахме дрехите и маратонките за тичане?

Наложило им се доста дълго да ги търсят, защото когато навремето се настанили в претъпкания със Сиренце склад, те решили, че никога повече няма да им се наложи да тичат и затова наистина били забутали маратонките в най-тъмния ъгъл.

Когато Колебливко видял приятелят му да си връзва маратоните, казал:

това е щрашно тъпо бе хора.що за идиотщина е това.глупости на търкалета.бих чел уич хместо тая тъпотия ай чао щот вече се пукнах от нерви

Това първо не е цялата история, и второ, не е за идиоти като тебе.

Мишата история е напълно аналогична с постъпките на хората след съкращения от работа.Едни дълго си ближат раните,другите се втурват и откриват нова различна работа,но все пак работа за пари и не се маят.Но за да го разбереш трябва първо дълго да бачкаш някъде и тогава да си съкратен и и зведнъж излишен!!!!!!

Браво и Благодаря,че някой си е направил труда да публкува дори и не пълния варянт !!!
Ако повече хора четат такава литература няма да има постинги като първия.