Постинг
19.11.2008 18:20 -
Защо жените са толкова глупави създания?
Често чувам реплики от типа на "Абе това жената не е като човека!". Преди ме дразнеха, после почнах да ги приемам с надсмешка. Но напоследък обаче все повече се обеждавам в болезнената истина... че са верни. И то до болка верни!
Случвало ли ви се е посред нощ да ви звънне някоя приятелка и едва ли не наводнявайки телефонната слушалка да изрече сърцераздиратенлното "Ами... (хлип, хлип, сълзичка, сопол) ние с Пешо/Мишо/Иван/и т.н се разделихме/скарахме"... (хлип, хлип, сълзичка, сопол)... Риторично зададения въпрос "Колко е часа по дяволите?!?" не винаги върши работа...
И така... Сега ще разкажа три истории, който буквално всеки път ми бутат пред лицето болезнения въпрос "ЗАЩО МАМКА МУ ЖЕНИТЕ СМЕ ТАКИВА ГЛУПАЧКИ?" и има ли то женската глупост аналог и сред мъжете... За тези, който може да се обидят - извинявам се предварително. Ама си е точно така - ВСИЧКИТЕ СМЕ ПАТКИ! (в случай, че на някой определението "големи бели птици" му допада повече -така да бъде)
1. ТЯ е на 22, ТОЙ е на 23. Живеят заедно от около година и половина. От кафето до питието, през целия име ден тече скандал. "Защо си си оставил тука чашата?", "Къш е тоя дето ти маха?", "Няма да се събираш с тези..." До тук - нищо необичайно. Много хора се карат и пак са "щастливи заедно" както се казваше в един филм. Обаче "красивата приказка" продължава - лигавичките обичайни обръщенийца от рода на "мило", "пате", "коте", "пиле" и дрън, дрън, дрън... за заменени с умопомрачителните (тука мислех да ударя една цензурка, ама няма да го направя) "тъпанар смотан" и "долнопробна курва"... Новаторски подход може би... Незнам... Пък и коя съм аз че да преча на любовта. И както казваше баба - "Кат" са обичат младите...." . Дам... Ама за каква любов иде реч като ми звуни средно по три пъти на седмица "Пали колата и идвай, че си изнасям багажа!". В началото я успокоявах, после и се карах, сега вече ми е все тая. Много се обичали... Абе да ти скоча на любовта криворазбрана... Той ти вика "курва" и ти продължаваш да стоиш при него. Аз ли нещо не съм в час или наистина ти си много, ама много глупава?
2. ТЯ беше на 24, ТОЙ на 18. Пак голяма любов, ама тоя път драма в стил "Ромео и Жулиета" - майка й не го харесва, че бил още "пишлеме", баща му не я харесва, че била "твърде напред с материала". Обаче любов бе... Нали уж идвала без да пита. И напук на целия свят се обичаме и взимаме "гениялното" решение да заживеем заедно... До тук приказка! Само дето не продължава "... и те живели дълго и щастливо...". Типично по балкански маниер мама и тате казват - "Ние нямаме дъщеря повече" и оставят младото семейство да живее в мир и разбирателство и... нищо подобно. След близо две годинки момъкът осъзна, че все още бил малък за сериозна връзка, не се бил наживял още и си събра куклите, камиончетата и парцалките и остави момата да се спасява както си иска. Нищо неочаквано за повечето от Вас. Ама явно не и за нея. Така и не преживя драмата, така и не си наведе главата и не се разбра с родителите си. В един предкрасен ден просто си купи билет за автобуса и замина. В момента е някъде из Гърция и бере маслини. Твърди, че е щастлива. Ама ако ТОЙ и се обадел, тя била готова да си хване пътя и да се върне. Аз ли нещо не съм в час не разбирам какво е щастие? Аз ли не си дама сметка, че може би заради "ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ" си струва да забравиш хората, който са те направили това, което си? Аз ли не съм в час или може би ти си много, ама много глупава?
3. ТЯ на 23, ТОЙ на 46. Обратната ситуация - тъщата твърди, че той е прекалено дърт за дъщеря й. Нормално. Коя майка има дъщеря за даване? Обаче и те са от типа безумно влюбени, дето правят всякакви безумства в името на любовта и неусетно стигат до прозрението, че ако тя забременее всички ще са доволни. Пък и мама няма как да не се разтопи от умиление при новината, че ще става баба. Да, ама... Мама не само не се разтопи от умиление, ами едва не се гръмна от срам. И... Живота продължава. Какво пък... и само можем да си го отгледаме. Или по-точно сама... Понеже той обикновенно е някъде. Но не и при нея. Сега твърди, че май е направила голяма грешка. Но си струвало. Сина и е много голям сладур. И аз от сърце и пожелавам да и е жив и здрав. И никога да не й причинява това, което тя на техните. Казват, че децата били дар... Аз ли не съм в час или и най-скъпият подарък не е това, което би бил ако няма на кого да се похвалиш с него. Аз ли не съм в час или просто ти си много, ама много глупава?
За тези, който вече са си казали, че едва ли не се опитвам да се изкарам безгрешна ще разкажа още нещо. Аз съм на 22, ТОЙ също. Познаваме се вече 10 години. Като малки се държахме за ръката, после аз му пишех домашните, после почнахме да се разхождаме заедно, после той ме целуна, после дойде и секса... После се скарахме, после аз роних кофи сълзи, той си излизаше с неговите хора и си се забавляваше. За тези 10 години никой не ми е казал и направил нищо което да ме е наранявало повече от него. За никой друг не ме е боляло толкова много. И никой друг не ми е липсвал толкова много... Жените наистина сме идитотки, нали? :) В последните 2 години не си говорехме. Не се чувахме. Не се виждахме. Всъщност е малко повече, но обикновено като се видехме и ставаше нещо много странно. И срещата ни миналата седмица не направи изклюяение. Когато за пореден път се повтори до болка познатия сюжет - случайно събрани на една маса, не си говорим, не се гледаме... До момента в който явно градуса не дойде малко в повече. И пак бяхме заедно. На сутринта брат ми ме шокира и истината, че всъщност... нищо ново под слънцето. Винаги става така, когато се съберем заедно. И е прав. Вече 10 години. Звъннах на приятеля ми и му казах какво се случи. Заряза ме. Нормално. А всъщност съм до болка наясно, че от този другия нищо не мога да очаквам. Аз ли не съм в час... или просто съм много, ама много глупава?
Случвало ли ви се е посред нощ да ви звънне някоя приятелка и едва ли не наводнявайки телефонната слушалка да изрече сърцераздиратенлното "Ами... (хлип, хлип, сълзичка, сопол) ние с Пешо/Мишо/Иван/и т.н се разделихме/скарахме"... (хлип, хлип, сълзичка, сопол)... Риторично зададения въпрос "Колко е часа по дяволите?!?" не винаги върши работа...
И така... Сега ще разкажа три истории, който буквално всеки път ми бутат пред лицето болезнения въпрос "ЗАЩО МАМКА МУ ЖЕНИТЕ СМЕ ТАКИВА ГЛУПАЧКИ?" и има ли то женската глупост аналог и сред мъжете... За тези, който може да се обидят - извинявам се предварително. Ама си е точно така - ВСИЧКИТЕ СМЕ ПАТКИ! (в случай, че на някой определението "големи бели птици" му допада повече -така да бъде)
1. ТЯ е на 22, ТОЙ е на 23. Живеят заедно от около година и половина. От кафето до питието, през целия име ден тече скандал. "Защо си си оставил тука чашата?", "Къш е тоя дето ти маха?", "Няма да се събираш с тези..." До тук - нищо необичайно. Много хора се карат и пак са "щастливи заедно" както се казваше в един филм. Обаче "красивата приказка" продължава - лигавичките обичайни обръщенийца от рода на "мило", "пате", "коте", "пиле" и дрън, дрън, дрън... за заменени с умопомрачителните (тука мислех да ударя една цензурка, ама няма да го направя) "тъпанар смотан" и "долнопробна курва"... Новаторски подход може би... Незнам... Пък и коя съм аз че да преча на любовта. И както казваше баба - "Кат" са обичат младите...." . Дам... Ама за каква любов иде реч като ми звуни средно по три пъти на седмица "Пали колата и идвай, че си изнасям багажа!". В началото я успокоявах, после и се карах, сега вече ми е все тая. Много се обичали... Абе да ти скоча на любовта криворазбрана... Той ти вика "курва" и ти продължаваш да стоиш при него. Аз ли нещо не съм в час или наистина ти си много, ама много глупава?
2. ТЯ беше на 24, ТОЙ на 18. Пак голяма любов, ама тоя път драма в стил "Ромео и Жулиета" - майка й не го харесва, че бил още "пишлеме", баща му не я харесва, че била "твърде напред с материала". Обаче любов бе... Нали уж идвала без да пита. И напук на целия свят се обичаме и взимаме "гениялното" решение да заживеем заедно... До тук приказка! Само дето не продължава "... и те живели дълго и щастливо...". Типично по балкански маниер мама и тате казват - "Ние нямаме дъщеря повече" и оставят младото семейство да живее в мир и разбирателство и... нищо подобно. След близо две годинки момъкът осъзна, че все още бил малък за сериозна връзка, не се бил наживял още и си събра куклите, камиончетата и парцалките и остави момата да се спасява както си иска. Нищо неочаквано за повечето от Вас. Ама явно не и за нея. Така и не преживя драмата, така и не си наведе главата и не се разбра с родителите си. В един предкрасен ден просто си купи билет за автобуса и замина. В момента е някъде из Гърция и бере маслини. Твърди, че е щастлива. Ама ако ТОЙ и се обадел, тя била готова да си хване пътя и да се върне. Аз ли нещо не съм в час не разбирам какво е щастие? Аз ли не си дама сметка, че може би заради "ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ" си струва да забравиш хората, който са те направили това, което си? Аз ли не съм в час или може би ти си много, ама много глупава?
3. ТЯ на 23, ТОЙ на 46. Обратната ситуация - тъщата твърди, че той е прекалено дърт за дъщеря й. Нормално. Коя майка има дъщеря за даване? Обаче и те са от типа безумно влюбени, дето правят всякакви безумства в името на любовта и неусетно стигат до прозрението, че ако тя забременее всички ще са доволни. Пък и мама няма как да не се разтопи от умиление при новината, че ще става баба. Да, ама... Мама не само не се разтопи от умиление, ами едва не се гръмна от срам. И... Живота продължава. Какво пък... и само можем да си го отгледаме. Или по-точно сама... Понеже той обикновенно е някъде. Но не и при нея. Сега твърди, че май е направила голяма грешка. Но си струвало. Сина и е много голям сладур. И аз от сърце и пожелавам да и е жив и здрав. И никога да не й причинява това, което тя на техните. Казват, че децата били дар... Аз ли не съм в час или и най-скъпият подарък не е това, което би бил ако няма на кого да се похвалиш с него. Аз ли не съм в час или просто ти си много, ама много глупава?
За тези, който вече са си казали, че едва ли не се опитвам да се изкарам безгрешна ще разкажа още нещо. Аз съм на 22, ТОЙ също. Познаваме се вече 10 години. Като малки се държахме за ръката, после аз му пишех домашните, после почнахме да се разхождаме заедно, после той ме целуна, после дойде и секса... После се скарахме, после аз роних кофи сълзи, той си излизаше с неговите хора и си се забавляваше. За тези 10 години никой не ми е казал и направил нищо което да ме е наранявало повече от него. За никой друг не ме е боляло толкова много. И никой друг не ми е липсвал толкова много... Жените наистина сме идитотки, нали? :) В последните 2 години не си говорехме. Не се чувахме. Не се виждахме. Всъщност е малко повече, но обикновено като се видехме и ставаше нещо много странно. И срещата ни миналата седмица не направи изклюяение. Когато за пореден път се повтори до болка познатия сюжет - случайно събрани на една маса, не си говорим, не се гледаме... До момента в който явно градуса не дойде малко в повече. И пак бяхме заедно. На сутринта брат ми ме шокира и истината, че всъщност... нищо ново под слънцето. Винаги става така, когато се съберем заедно. И е прав. Вече 10 години. Звъннах на приятеля ми и му казах какво се случи. Заряза ме. Нормално. А всъщност съм до болка наясно, че от този другия нищо не мога да очаквам. Аз ли не съм в час... или просто съм много, ама много глупава?
Търсене
За този блог
Гласове: 105
