Постинг
20.11.2008 04:18 -
За болките в зъба и още нещо...
Спим си една вечер със съквартиранта и аз умирам от болка в зъба. Току към шест сутринта осъзнавам, че някъде из чекмеджето си имам един аулин на прах. Ставам, максимално тихичка и почвам да търся животоспасяващото прахче. След 15 минути ровене из червила, спирали и мъжки чорапи (е как не я подредихме тая стая мама му стара) най-накрая го откривам!!! Ох Господи! Най-сетне край на мъките ми! Да, ама не! Щото ако тръгна да си наливам вода ще събудя останалите шест човека в другата стая. И... Мечка страх - мене не! Пък и проклетия зъб толкова много ме боли... Решавам! Ще си го изсипя на ръката и... ще го оближа. Тъкмо съм се заела с операцията по спасяване на живота ми и оня пън съквартиранта, дето цяла вечер не се събуди от въртянето ми, взе че се стресна и скочи. И то дето скочи, ами и взе да ме блъска. Гледам го с ужас, а той тъпанаря крещи:
- Ти луда ли си ма?
Продължавам да недоумявам, а той продължава да крещи:
– Що се друсаш бе?
Миг преди да успея да му поясня ситуацията вече ми беше бутнал ръката и прахчето ми аулин се оказа по пода. АААААААААААААААААААААААААААААААААААА
– Ти луд ли си бе! Мен зъб ме боли! И това е аулин тъпако! - Крещя вече не толкова от болка в зъба, колкото от яд. А той ме погледна с уникалната си полу-сънена физиономия, каза "А, добре!", завъртя се на другата странна и... ЗАСПА! На секундата! И да го убия - файда няма! Сега какво - да се смея ли, да плача ли... Или просто да изчакам да съмне и да вървя за аулин. Последното ми се струва най-разумно.
Парадоксалното в цялата ситуация обаче е не друго, а това, че съквартиранта всъщност следва не друго, а СТОМАТОЛОГИЯ!
Съмва се! Пием кафе. Супер бясна разказвам случката на останалите съквартиранти. Всички много се забавляват. Странно... На мен не ми е смешно. Пристига и Влади (копелето дето ми разпиля аулина). Нищо не помни. Всички се забавляват ужасно много. Освен мен разбира се. Тръгвам да му се карам (единствената жена съм в къщата, все някой трябва да въдворява ред).
- Обясни ми, каква ми е кирията, че спя до зъболекар при положение, че ме боли зъб, а ти нищо не правиш!?!
– А! Зъб ли те боли? Ми защо не каза по-рано! Аз май имам някакво хапче. - и отива да търси хапче.
МРАЗЯ ГО! От три дни повтарям, че ако не умра от тоя зъб няма да е от друго, тая сутрин ми съсипа хапчето и чак сега осъзнава за какво става въпрос!!! Всички се смеят. Не ми помагат... Мамка му! Боли!
Пристига след 5 минути и като ми помъкнал една торба с размерите на тея в МЕТРО. Цялата пълна с хапчета. С доволна усмивка на лицето ми заявява:
– Аз по принцип хапчета не пия, ама.... мама ми сложила някой-друго тука. (Всички се заливат, аз се моля да намери нещо най-накрая).
След 15 минутно ровене. Цъка с език и казва:
–Нямам!
– Абе как нямаш бе! Зъбар ще ставаш, тука един чувал илачи и НЯМА?!?
Пак рови. Явно се притесни. Ама пак няма... И в един момент:
– А! Извади късмет!
– Намери ли нещо?
– Да. Витамин С.
– !?!@?!? Моля !?!@?!?
– Да, да... Пий един.
– Добре, ама това ще ми помогне ли?
– Не! Ама е много полезно за организма!
Няма да описвам реакцията на съквартирантите. Ама вече и аз взех да се подхилквам. Какво пък! Дай един Витамин С и да вървя на работа...
И точно като в забавна американска комедия в този момент по стълбите слиза още един от съквартирантите. Препил снощи.
– Леле... Как ме боли глава! Дайте неккво хапче бе!...
П.С. Обичам те Влади. Много, ама много те обичам! :* Остани си същия шемет завинаги.
- Ти луда ли си ма?
Продължавам да недоумявам, а той продължава да крещи:
– Що се друсаш бе?
Миг преди да успея да му поясня ситуацията вече ми беше бутнал ръката и прахчето ми аулин се оказа по пода. АААААААААААААААААААААААААААААААААААА
– Ти луд ли си бе! Мен зъб ме боли! И това е аулин тъпако! - Крещя вече не толкова от болка в зъба, колкото от яд. А той ме погледна с уникалната си полу-сънена физиономия, каза "А, добре!", завъртя се на другата странна и... ЗАСПА! На секундата! И да го убия - файда няма! Сега какво - да се смея ли, да плача ли... Или просто да изчакам да съмне и да вървя за аулин. Последното ми се струва най-разумно.
Парадоксалното в цялата ситуация обаче е не друго, а това, че съквартиранта всъщност следва не друго, а СТОМАТОЛОГИЯ!
Съмва се! Пием кафе. Супер бясна разказвам случката на останалите съквартиранти. Всички много се забавляват. Странно... На мен не ми е смешно. Пристига и Влади (копелето дето ми разпиля аулина). Нищо не помни. Всички се забавляват ужасно много. Освен мен разбира се. Тръгвам да му се карам (единствената жена съм в къщата, все някой трябва да въдворява ред).
- Обясни ми, каква ми е кирията, че спя до зъболекар при положение, че ме боли зъб, а ти нищо не правиш!?!
– А! Зъб ли те боли? Ми защо не каза по-рано! Аз май имам някакво хапче. - и отива да търси хапче.
МРАЗЯ ГО! От три дни повтарям, че ако не умра от тоя зъб няма да е от друго, тая сутрин ми съсипа хапчето и чак сега осъзнава за какво става въпрос!!! Всички се смеят. Не ми помагат... Мамка му! Боли!
Пристига след 5 минути и като ми помъкнал една торба с размерите на тея в МЕТРО. Цялата пълна с хапчета. С доволна усмивка на лицето ми заявява:
– Аз по принцип хапчета не пия, ама.... мама ми сложила някой-друго тука. (Всички се заливат, аз се моля да намери нещо най-накрая).
След 15 минутно ровене. Цъка с език и казва:
–Нямам!
– Абе как нямаш бе! Зъбар ще ставаш, тука един чувал илачи и НЯМА?!?
Пак рови. Явно се притесни. Ама пак няма... И в един момент:
– А! Извади късмет!
– Намери ли нещо?
– Да. Витамин С.
– !?!@?!? Моля !?!@?!?
– Да, да... Пий един.
– Добре, ама това ще ми помогне ли?
– Не! Ама е много полезно за организма!
Няма да описвам реакцията на съквартирантите. Ама вече и аз взех да се подхилквам. Какво пък! Дай един Витамин С и да вървя на работа...
И точно като в забавна американска комедия в този момент по стълбите слиза още един от съквартирантите. Препил снощи.
– Леле... Как ме боли глава! Дайте неккво хапче бе!...
П.С. Обичам те Влади. Много, ама много те обичам! :* Остани си същия шемет завинаги.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 105
