На ден по няколко пъти ми се случва да отговарям на запитването: "Абе, ти луда ли си?". Ами да... И обикновенно отговарям "Нямаш представа колко...". До тук добре. Ама хората принципно си мислят, че няма от къде да е така. Да ама има! Всичко тръгвало от семейството казват. Е... Вярно, че и аз се самоподобрявам всекидневно, ама все пак... 
     Часа е три следобед. С мама пием кафе. Аз се лигавя (нищо ново). Но когато и мама вземе да се лигави... Положението излиза извън контрол. Пък и как няма да се лигави жената... И аз ако съм един нормален човек и се гледам от страни, сигурно и аз така бих реагирала.
     – Маааамооооо... Къде е тате... 
     – Тати е на работа маме. Айде пий си кафето и си пуши цигарата и мълчи. 
     – Маааамооооо... Шоколад ще ми купиш ли?
     – Стани и си вземи - има в кухнята. - скука... сега за какво да се закачам. 
     – Маааамооооо... Къде е брат ми?
     – Незнам. 
     – Маааамооооо... Как се правят бебетата?
     – Имаш син на годинка, не ми казвай, че не ти е ясно...
     – Маааамооооо... Ние дали не сме китайци?
     – Не мамо, не сме! Ние сме негри! – Тука вече не бях го очаквала тоя отговор. Признавам. Стоя и гледам тъпо. 
     – Как така сме негри бе мамо?
     – Ами ей така. Аз съм негърка, баща ти е негър, а вие с брат ти сте две малки негърчета. 
     – Абе мамо... Ми що сме бели тогава?
     – Ми... Как що...Щотото... Просто избеляхме с времето...
Е... Пада ли крушата по-далече от дървото или не в крайна сметка? И дали сина ми един ден ще ме задмине?