Първата жена министър-председател в Европа Маргарет Тачър е родена на 13 октомври 1925г. в Грантъм, Линкълншир. Маргарет Робъртс завършва местното хуманитарно училище и по-късно университета в Оксфорд, където се занимава с химия. През 1951г. се омъжва за бизнесмена Денис Тачър: две години по-късно се раждат близнаците им Керъл и Макс. Маргарет Тачър учи право и получава право да се явява в съда, е през 1959г. е избрана в парламента от Консервативната партия. Когато Едуард Хийт става премиер (1970-1974), я назначава за министър на образуванието, където тя се отличава с големи разходи (бюджетът на образованието нараства от 4 на 6% от БВП) и закрива повече хуманитарни училища от който и да е било от своите предшественици: одобрява 3110 от общо 3420-те програми за промени в училищата, които са й представени по време на нейния мандат. Една година след поражението на Консервативната партия на изборите през 1974г. тя се явява като кандидат за лидерската позиция в партията. Не се очаква да победи, но съумява да събере 130 гласа срещу 119 за Хийт и така става лидер на опозицията. На общите избори през 1979г. консерваторите печелят 43,9% от гласовете, а Лейбъристката партия едва 36,9% и има 70 места по-малко. Така Тачър става премиер, първата жена, заемала този пост в историята на Великобритания.
Вътрешна политика:
Политик по призвание, тя няма хобита и рядко взима ваканции, като е непрекъснато заета и съумява да се възстанови с малко сън. Тачър отхвърля бътскелизма, който преобладава след войната, като заявява, че консенсусната политика просто подменя истината с една грешка и че тя не е “консенсусен или прагматичен политик”, а “целеви политик”. Нейните цели съвпадат с тези на Манчестърската школа от 40-те години на 20 век: вярата в минималистката държава (поне що се отнася до икономиката), която не трябва да се намесва в работата на свободния пазар. Влиянието на държавата трябва да бъде ограничавано и всички ограничения на предприемачеството трябва да бъдат отменени. Умерените или съмняващи се в тази линия политици са окачествени от нея като “мекушави” и “не наши хора”, но тъй като именно “мекушавите” контролират партията, през 1979г. тя е принудена да включи много от тях в своя първи кабинет. Едва през септември 1981г. тя се чувства вече достатъчно сигурна, за да започне тяхната подмяна. Фолклендската война от 1982г. повишава неимоверно нейния авторитет и й осигурява победа на изборите през1983г. Гласовете, спечелени от консерваторите, са по-малко от онези на предишните избори през 1979г. (42,2%), но особеностите на британската електорална система осигуряват на консерваторите 387 места – или едно мнозинство от 144 места.
Премиерът се отказва от кейнсианството, което е доминиращата икономическа философия в следвоенния период, и се обръща към монетаризма – вярата, че контролът вурху паричната маса е единствената необходима мярка за контрол над инфлацията. За нещастие обаче паричната маса не може да бъде контролирана и поради това монетаризмът е изоставен. През 80-те години протичат две “депресии”: едната която е в началото на десетилетието, е стартирана от бюджета на министър Хоу, а другата е в края и е влошена от бюджета на финансовия министър Лоусън за 1988г. между тях лежи период на икономически бум, окачествен от Лоусън като “икономическо чудо”, когато темповете на нарастване достигат 5%, но средното нарастване през периода 1979-1990г. е 1,8%, което е доста зле (средното нарастване от 1970 до 1979г. е 2,4%). Около една четвърт от английското производство е ликвидирано по време на рецесията от периода 1979-1981г. Като в резултат на това произведителността през 1990г. е едва 6% по-висока от тази прес 1979г. През този период американското производство нараства с 35%, а японското – с 58%. Като процент от БВП инвестициите през 1990г. са по-малки от тези през 1979г., което е единствения случай сред страните от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). В този период Великобритания е облагодетелствана от открития в Северно море петрол, който донася милиарди лири на хазната и ликвидира проблемите с платежния баланс през по-голямата част от десетилетието. По-голямата част от тези петролни пари отиват за чуждестранни инвестиции, които нарастват от 2,7млрд.лири през 1975г. до 90млрд.лири през 1985г., когато Великобритания отстъпва единствено на Япония в големината на инвестиционния портфейл.
Безработицата си остава един постоянен проблем, като през 1986г. достига официална цифра от 3,1млн., но тъй като правителството винаги променя начина да пресмята в своя полза, по-вероятната цифра е около 3,8млн. Ролята на държавата в икономиката е допълнително намелена от приватизацията, в хода на която повечето национализирани индустрии са продадени в частни ръце. По време на “големия взрив” (27 октомври 1986г.) са прекратени старите рестрективни практики на борсата и традиционните брокери са заменени от стоящи пред компютара дилъри.
Тачър е решена да смаже трейдюнионите, които свалят правителствота на Хийт през 1970г. и това на Джим Калахар през 1979г. Тя ги обвинява за неефективността на британската индустрия заради техните ограничителни практики и поддържането на ненужно висока заетост, а също и за относителния икономически упадък на Великобритания, предизвикан от техните нескончаеми стачки и предизвикващи инфлация споразумения за високи заплати. В отношенията с трейдюнионите е възприет постепенният подход на Джим Прайър и Норман Тебит, като със серия закони , приети в периода 1980-1984г., е наложена забрана бърху вторичното пикетиране (извън работно място), премахнати са правните имунитети ба трейдюнионите (освен при трудови спорове), които вече могат да подвеждани под отговорност за политически стачки, наложен е избор с тайно гласуване на всеки пет години за профсьюзно ръководство и избори, на които да се решава дали членовете на съюза позволяват той да финансира дадена политическа партия (т.е.Лейбъристката партия). Истинският тест идва с Миньорската стачка от 1984-1985г., за която правителството е добре подготвено и нанася тежък удар върху миньорите. Следва поражението на печатарите на вестници, чиито рестрективни практики предотвратяват въвеждането на нови технологии. Рупърт Мърдок инсталира новите компютарни технологии за печатането на вестниците от групата Tunes в своя нов укрепен комплекс в Ъапинг, в района на лондонските докове. И тази стачка, след множество сблъсъци и насилие между пикетиращите печатари и полицията, наи-накрая е победена и новите машини са пуснати в действие. Правителственото законодателство по въпросите на трейдюнионите е много популярно, но то засяга преговорите за заплатите, които продължават да са по-високи от произведителността.
След профсъюзите премиерът обръща поглед към местното самоуправление. От времето на Закона за муниципалните корпорации от 1835г. местните власти се избират, за да осигурят опледелени услуги и с право да събират свои собствени доходи чрез местните данъци. Вярвайки в пазарните сили, правителството има желание да освободи местните власти от по-голямата част от техните задължения, които да бъдат дадени на частния сектор: т.е. нещо като приватизация на местно миво. За тази цел е предприета последователна атака срещу местното самоуправление, на което се определя колко може да харчи и колко да събира от местните данъци. Правителствените субсидии за местните съвети са ежегодно намалявани, но на тях не им се позволява да увеличават вземанията си, защото приетият през 1984г. Закон на вземанията дава право на правителството да определя един таван, който не може да бъде надхвърлян от местните власти. Така независимостта на местните власти е драстично ограничена, а позициите им са отслабени още повече , тъй като голяма част от работата на местното управление е прехвърлена на чиновници, назначени директно от правителството. Политехниките са иззети от контрола на местните власти, а на училищата се предложени финансови облаги, ако сторят същото. Местните съвети са принудени да продават голяма част от притежаваните от тях жилища, но не им се позволява да строят нови. Фондовете, определени за жилищно строителство, се дават на строителни асоциации, а не на местните органи. Съветът на Големия Лондон и градските власти са просто разпуснати без никакви консултации, а през 1987г. е въведен т. нар. поголовен данък, въпреки че според всички местни власти той е неприложим. Пазарната система е наложена и на Националната здражна служба (NHS), като болниците трябва да се конкулират помежду си за пациенти, изпращани там от GP-тата. Според Тачър NHS “се намира в добри ръце”, но всъщност тя е частично разрушена, след като много зъболекари отказват да приемат нейни пациенти. При управлението на Тачър богатите стават по-богати, а бедните по-бедни, което е резултат най-вече от преминаването от пряко към непряко данъчно облагане. Самата Тачър е противник на “културата на зависилостта” и на “държавата бавачка”. След 1988г. е променена системата на обществено осигуряване, като заемите от Социялния фонд започват да заменят системата на Националната подкрепа, но не могат да ги изплащат. Около 700 000 души загубват помощите си за изплащане на жилища, а лицата между 16 и 18 години губят правото си да претендират за помощи за безработни. Появяват се отново просяци, които спят по улиците, като бедността вав Великобритания през 80-те години се увеличава от 5 на 6,6млн. (по данни на Европейската икономическа общност), а престъпността нараства със 79%. Появява се една лумпенизирана обществена прослойка, която застава в основата на бунтовете в Бристъл през 1980г., в Брикстън (Лондон), Токстън (Ливърпул), Масс Сайд (Манчестър) през 1981г., Хендсуърт (Бирминган) и Тотнъм през 1985г. Лорд Скармън сочи в доклада си за бунтовете в Брикстън от 1981г., че “подобно нещо не е виждано никога до сега през този век във Великобритания”, но бунтовете в Токстън (два месеца по-късно) са дори по-лоши.
Външна политика:
Външната политика на Тачър е базирана на “специалните отношения” със САЩ, които сега са изпълнени с повече смисъл от обикновено, тъй като премиерът има твърде близки отношения с президента Рейгън, чийто възгледи напълно споделя. Има известни недоразумения, породени от американската интервенция в Гранада през 1983г., когато САЩ не се консултитат и дори не информират предватително Великобритания. Но Тачър скоро забравя обидата си и позволява на САЩ да държи ракети “Круз” в Англия в замяна на това тя поръчва ракети “Трайдънт” за британските подводници. През 1988г. тя дава разрешение за използването на английски бази за американското нападение срещу Либия, което кара Кадафи да започне доставки на оръжие за ИРА. Специалните отношения не доживяват мандата на Рейгън, тъй като президентът Буш смята Германия за най-важната европейска сила.
Другата важна цел на Тачър е ЕИО (Европейската икономическа общност) и в частност британската вноска в нейния бюджет, която далеч надхвърля ползата, която Великобритания получава в замяна. Заявявайки последователно и на восок глас връщането на “нашите” пари, тя съумява да остигне значително намаляване на британската вноска, но на цената на установяването на ледени отношения с канцлера Хелмут Шмид и Валери Жискар Д’естен. Хоу, в качеството си на министър на външните работи, я убеждава да подпише Акта за обединена Европа (1988), макар че той обвързва Великобритания с неща, на които тя винаги се е противопоставяла: близка интеграция и загуба на суверинитет. Лоусън и Хоу и оказват силен натиск за присъединяването към Единния механизъм на обмяна на валута (ERM), но тя продължава да отказва, докато Джон Мейджър не поема поста на финансов министър. Тя не харесва уреждането на въпроса с Родезия, което слага край на провъзгласената от Йън Смит едностранна декларация за независимист (UDI), и създава на нейни място Зимбабве, като поверява властта на ляво правителство. Тачър се отнася към повечето лидери на страни от британската общност (които ненавиждат нейния таблоиден шовинизъм) с отвращение и отказва да наложи санкции на южноафриканския режим на Апартейда. По въпроса на Северна Ирландия проявява значителна държавническа мъдрост с подписването на Англо-ирландското споразумение през 1985г. с Гарет Фитцджералд, което за първи път след 1922г. признава прекия интерес на ирландското правителство в Севера.
Според нея Западът е бил длъжен да разпознае деструктивния потенциал на Слободан Милошевич; тогава Балканските войни, предизвикани от неговата политика, са могли да бъдат предотвратени, ако е била проявена нужната решителност. Дипломатическа твърдост, достоверна заплаха от използване на сила и, ако няма резултат, ефективни военни действия. Всичко това е трябвало да се осъществи не след Косово (1999 г.), не дори след Босна (1992 г.), а още през 1991 г. по време на войната с Хърватска.
Освен за решаването на проблемите от близкото минало, Тачър предлага своята визия за бъдещето на Балканите, критикувайки две линии на поведение на международната общност, които смята за особено опасни. Бащата на първата е Бисмарк и тя е обобщена в известната му фраза “Балканите не струват колкото костите на дори един померански гренадир.” Проблемът с тази позиция е, че бива опровергана категорично от процесите на глобализация през последните десетилетия. Но и в годините на своето най-голямо влияние тя никога не е била реално следвана. Никога не е имало политика на пълна ненамеса в Балканските дела от страна на Запада. Бисмарковият подход към Балканите бе окончателно компрометиран в началото на 90-те, когато неговото лицемерно следване (защото усилия за запазване на Югославия все пак не бяха спестени) доведе до задълбочаване на кризата.
Днес мястото на този губещ влияние подход се заема от идеите на западната либерална левица, според представителите на която “единственият начин да не се позволи на национализма да поражда нови войни и жестокости е, казано без заобикалки, заличаването на националната принадлежност.“ Този утопичен интернационализъм, който много политици открито защитават и в собствените си страни, проповядва, че само международните политически, юридически и военни институции биха могли да наложат нужните стандарти за цивилизовано поведение. Очевидно това са същите гласове, прокламиращи залеза на националната държава.
За Тачър успешното бъдеще на Балканите е пряко обвързано с преосмисляне на същността на националната държава и национализма. Националната държава не е държава, в която живее само една нация. Тя е държава, в която общите исторически и кръвни връзки сред мнозинството от населението задават особеното единство и близост между неговите представители. Това не означава, че малцинствата са лишени от правата, които им се полагат по силата на това, че са граждани. Държавата е правна общност. “Грижата за човешките права трябва да е в съзвучие с чувството за национална принадлежност, за да се гарантира, че националната държава е едновременно силна и демократична.” Новото поколение политици в Югоизточна Европа трябва да изградят едно съвременно разбиране на националната държава, стъпило върху човешкото достойнство, демокрацията и върховенството на правото.
Заключение:
Маргарет Тачър оставя впечатлението за една имперска фигура, която изненадва и учудва журналистите с употребата на кралското “Ние” (“Ние станахме баба”). Получените от консерваторите на изборите през 1987г. 42,3% са почти идентични с тези от 1983г. и и осигуряват комфортно мнозинство, но популярността й отбелязва значителен спад, след като икономическия бум се обръща в упадък (рухването на борсовия пазар през окромври 1987г. помита 24% от стойността на акциите) и след въвеждането на поголовния данък. Разногласията в кабинета стават очевидни след оставката на ключови фигури от типа на финансовия министър Лоусън и вицепремиера Хоу. Неговата последна реч през 1990г. представлява унищожителна критика на нейния дипломатически стил и заклет антиевропеизъм и представлява опледелено предизвикателство към лидерските и качества. Предизвикателството е подето от Майкъл Хезълтайн. На първия кръг от изборите за лидер на партията на Тачър не и достигат съвсем малко гласове, за да спечели победата (тя печели 204 гласа срещу 152 за Хезълтайн), но губи подкрепата на две пети от консервативните членове на парламента и според мнението на членовете на кабинета не би могла да спечели на втория тур. Това довежда до нейната оставка, която не е предизвикана от парламентарно или изборно поражение, а поради разцепление в собствената и консервативна партия.
Маргарет Тачър е първият британски пемиер, който успява да победи на три пооследователни изборни кампании (от времето на лорд Ливърпул през (1812-1827) и има най-дългия непрекъснат срок на управление през 20 век. Политическата сцена е напълно променена от приватизацията, промените в профсъюзното законодателство и местното управление, а също и от въвеждането на пазарните сили в социалната държава. В политиката сега се установява нов консенсус, който е много по-различен от характерния за миналото бътскелизъм: като Лейбъристката партия приема голяма част от консервативния дневен ред, най-вече по въпросите на трудовото законодаателство и приватизацоята. У нея няма никакво съмнение за стемента на собствената и значимост: “Тачъризмът не е само за едно десетилетия – заявява триумфално тя през 1990г., - той е за векове.” По-късно сме свидетели на едно по-трезво обобщение до което тя достига с своите мемояри: “В политиката няма окончателни победи.” Оттегля се от Камарата на общините през 1992г. и приема пожизнено персво.Странности из интернет - ASMR
Виена - Пътепис със снимки: дворци, парк...
07.08.2011 20:35
05.10.2011 10:37
13.12.2011 02:52
http://a9m.ru/p/7197/ - Рекламодателю
Оплачиваются только реальные посетители;
Качественный, живой и заинтересованный трафик из широкого спектра социальных медиа;
Подробная статистика по кликам с возможностью обжалования качества выполнения задания;
Отсутствие комиссии за ввод средств в систему
http://a9m.ru/p/7197/ - Вебмастеру
Возможность монетизировать свои аккаунты в социальных медиа, таких как Twitter, группы и аккаунты Вконтакте, страницы и аккаунты Facebook, Google+ и даже блоги;
Максимум прибыли за счёт полной свободы в написании сопроводительного текста при публикации ссылки заказчика;
Гарантия получения денег за счёт системы холда;
Возможность заработка непосредственно при добавлении площадки в систему;
Выплаты по требованию, минимальная сумма — 100 рублей;
01.02.2012 10:31
06.02.2012 03:06
Internet multi-millionaire Mack Michaels has a few new positions available right now…
If accepted you can easily rake in $11, 917 per month starting from scratch.
==> http://www.maverickmoneymaking.info/maverick.html
Once you’re accepted just follow the training Mack gives you. It’s really quite simple…
Learn how Mack went from not being able to afford Christmas gifts to a millionaire lifestyle and how you can too!
BUT…
Due to the extremely high level of Hands-On time Mack spends with every new member he has to limit the number of positions that are open.
Right now there are only 2 available in your area. If you’re interested you should move quickly.
==> http://www.maverickmoneymaking.info/maverick.html
Your Friend, – Mike
10.02.2012 07:34
24.10.2012 04:46
-====-
<a href=http://lowest-kamagra-prices.blog.hr/>10% off Buy Kamagra on the internet </a> - 10% off Kamagra Kamagra Kamagra lovegra UK viagra :.10% off online ordering Kamagra without a RX .:<a href=http://buy-no-prescription-kamagra.blog.hr/>10% off Kamagra liver </a> - 10% off Kamagra advice
http://virtuals.blog.bg/drugi/2014/12/05/monetarnite-matrici-i-globalniia-monetarizym.1319985